Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2008 00:29 - минало и настояще
Автор: poznanie Категория: Технологии   
Прочетен: 483 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.04.2008 19:29


не спирам да вървя а мокър съм до кости
като из ведро вали но дума да не става аз да ти дойда на гости
за пореден път по улицата позната минавам и все повече се натъжавам
и сякаш беше вчера денят във който за последно те видях
там на позната улица
гледаше ме толкова уплашено
в онази късна юнска вечер
повеят на вятъра
тихото шумолене на листата
протегнах ръка да те докосна
каза: лек трепет премина по тялото ти
не ни оставаше много
гръм прониза мрака
и стовари цялата си мощ върху близкото дърво
ти се притисна силно в обятията ми
усетих допира на крехкото ти тяло
понесох те на ръце
толкова дълго чаках този миг
вратата силно изскърца но нищо вече нямаше значение
ти отново беше моя
минаха часове а навън не спираше да вали
наоколо беше тъмно като в рог
тихото ромолене започна да ме унася
това не трябваше да се случва
ти се беше сгушила като бебе
леко отместих ръката ти
станах и с тихи стъпни се насочих навън
вървях вече час а не спираше да вали
не знаех къде отивам
просто се лутах безцелно
исках да те забравя
острия шум от внезапни спирачки и автомобила изскочил изневиделица ме върнаха в реалноста
отхвръкнах като талпа
и всичко изчезна
събудиха ме ярките светрини на лампите
опитах да се надигна но нямах сили и отново всичко ми изчезна
тракането на токчета и все по отчетливите звуци ме накараха да отворя очи
вратата леко се открехна и угриженото ти лице ме накара да се замисля
как ли изглеждах
сочните ти устни оставиха влажна следа по шията ми
и парещата ти сълза се търколи по бузата ми
цял месец не можех да се изправя
свежия аромат на цветята във вазата ми напомни че скоро си идвала
мина още месец докато отново стъпих уверено на крака
исках да избягам
тръгнах тихомълком
криейки се от персонала в болницата
хванах първия самолет за Чикаго
намерих бързо работа
имах усет
знаех къде да търся
започнах на чисто
годините бавно минаваха
полека-лека натрупах състояние
взех така мечтаната къща
беше толкова уютно а аз си идвах все по рядко
скитах се вечер до късно из парковете
сякаш бях изгубил нещо
никога нямаше да е същото
вглеждах се в усмихнатите лица
и ми ставаше все по пусто
и празно
отново се въртях в леглото и облян в пот отворих очи
сърцето ми биеше като пощуряло
трябваше да те видя
бяха минали 10 години
нито едно обаждане
нито един ред
отидох до огледалото
сивити коси и бръчките по лицето ми ми напомниха колко много съм чакал
вдигнах слушалката и направих резервация
с треперащи ръце натиснах дръжката на бравата
студения полъх на вятъра ме ободри
с бързи крачки се насочих към позната дъбова масивна врата
с лъвската глава от месинг вградена в нея
постоях няколко минути обърнах се и си тръгнах
вървях дълго из познатия квартал
кал и мизерия
крясъци на пияни като прасета просяци
опърпани и вонящи на скотове
ускорих крачката
: вече целия бях подгизнал
наближих летището
и в една от близките до него улички силоет изплува на светлината на уличната лампа
стоеше неподвижен
беше тя
обърна се и протегна ръце
поeх я в обятията си
силни хрипове разтърсиха цялото и тяло
не ми зададе нито един въпрос
: жадни устни търсещи моите
не можех повече така
трябваше да и кажа
сякаш всичко бе сън.....................................


Тагове:   минало,   настояще,


Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: poznanie
Категория: Изкуство
Прочетен: 11086
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031